麻袋理财测评：大型产业基金控股 以小额借款为主

Барнаул Барнаул
— Град —
Улица Мало-Тоболская
Барнаул 53.356667, 83.787222 Барнаул
Страна	Русия
Федерален субект	Алтайски край
Район	Барнаул
Площ	322 km2
Надм. височина	180 m
Население	620 419 души (2024)
Кмет	Вячеслав Франк
Основаване	1730
Първо споменаване	30-те години на XVIII век
Град от	1771
Пощенски код	656xxx
Телефонен код	+7 3852
МПС код	22
Часова зона	UTC+7:00
Официален сайт	www.barnaul.org
Барнаул в Общомедия

百度 据报道称，李明博23日与律师团商议对答套路和交代策略时说，如果检方想问同样的问题，就不会接受讯问。

Барнау?л (на руски: Барнаул) е град в Русия, административен център на Алтайски край от 1937 г. Градът се намира в Сибирския федерален окръг. Той е голям промишлен, научен и културен център. Населението му към 2016 г. възлиза на 635 585 души.

Етимология

Съществуват няколко хипотези за произхода на името на града. Известният писател и местен историк Марк Юдалевич в една от своите публикации събира разпръснатите предположения и версии на различни изследователи. Общото между тях е, че навсякъде е посочено, че името Барнаул е или с тюркски или с монголски корени, но то може да се преведе по няколко начина. Дълго време е била разпространена версията, че думата ?барнаул“ в казахския език се превежда като ?хубаво пасище“ или е свързана с името на един от ковчежниците на Сибирското ханство – Барн. Но, според историците, това не са нищо повече от народни поверия, тъй като казаците нямат име, дори сходно на ?Барн“, и освен това те никога не са достигали до региона на Горното Приобие, в който се намира града. За ?хубаво пасище“ в езиците с монголски и тюркски корени си има дума – ?джайляу“, така че и тази версия за името на града не може да се приеме.

Друга версия за произхода на името на града е свързана с името на реката Барнаулка, която на картите от края на 18 век се среща като ?Бороноул“ или ?Бороноур“. В някои документи от същия период реката е назована ?Баранаул“, а на картата на Шелегин от 1745 г. дори е отбелязана като ?река Барнаул“. Професорът от Томск А. П. Дулзон изказва предположение, че името на града се състои от две древни думи. Първоначалната форма на това място е ?Бороноул“, където ?боро“ произхожда от срещаната в много тюркски езици и монголския дума за ?вълк“, а ?ул“ на тюркските езици означава ?река“. Следователно ?Барнаул“ би трябвало да означава ?вълча река“ или ?вълче езеро“. Този вариант се подкрепя от факта, че в горския пояс, през който тече река Барнаулка по-рано са се срещали много вълци, а в района на изворите на реката са разположени множество езера. Освен това, вълкът е смятан за свещено животно сред жителите на Алтай. В течение на времето, приспособявайки се към руския диалект, думата става име на града.

История

Археологическите находки свидетелстват, че първите поселения на територията на съвременен Барнаул се появяват още в каменната ера. На днешната територия на града са запазени 63 археологически обекти. Тези селища, могили и останки от населени места датират от най-ранни времена до Средновековието, като повечето от тях са разположени на левия бряг на река Об – в планинската част на Барнаул, в териториите на селищата Мохнатушка, Казьонная заимка и Гонба. До пристигането на руските заселници в Сибир, тук е имало древен град-крепост, наречен Абакша. От това място местното население е извършвало набези срещу съседите си, а гората от високи борове и реката са били естествена преграда за враговете. Официално за година на основаване на Барнаул се счита 1730 г., когато собственикът на мина Акинфий Демидов довежда в Алтай 200 крепостни селяни за строеж на заводи, но документално това е потвърдено през 1739 г., когато Демидов стартира строителството на фабрика за обработка на мед и сребро, което става стимул за развитието на селище около него. Към малкото селце Устбарнаулск започват да се стичат преселници от Централна Русия и Урал.

На 16 февруари 1748 г. Окръжната служба по мините, със съгласието на кабинета на императрица Екатерина Велика е преместена от Колван в Барнаул. През 1766 г., руският изобретател Иван Ползунов построява на брега на река Барнаулка първата парна машина в Русия, а през 1771 г. на Барнаул е присъден статут на град с преференции (според други източници това е станало през 1828 г.). Благодарение на този статут, независимо от отдалечеността си от столицата, градът се разраства, а от 1835 г. населението му вече е повече от 9000 души. Барнаул е изграден под влияние на архитектурата в Санкт Петербург. През 1764 г. отваря врати техническа библиотека, през 1776 г. – Барнаулският театър, а през 1827 г. – първата печатница. Благодарение на П. К. Фролов се създава краеведски музей – първият музей в Сибир. Отмяната на крепостничеството и изчерпването на природните ресурси водят до закриването през 1893 г. на Барнаулския завод. Градът се превръща в основен търговски център, развиват се и други производства: на кожи, свещи, тухли, бира и др. На 2 май 1917 г. в Барнаул избухва голям пожар. Пострадва градската архитектура, в пожара изгарят много от сградите, особено дървените постройки. На възстановяването на града от пожара пречи избухналата през същата година гражданска война.

На 7 декември 1917 г. в града е установена съветска власт, която впоследствие е свалена от белогвардейците на 18 юни 1918 г. Окончателно Барнаул е завзет от партизанската армия на Ефим Мамонтов на 9 – 11 декември 1919 г. Белогвардейците напускат града с надеждата да стигнат до Новониколаевск (сега Новосибирск). Невъзможно е било да останат в града – от всички страни настъпват сили на Червената армия, а в града партийната организация подготвя въстание. Отстъпвайки, край село Талменка Бялата армия попада в засада, подготвена от Първа Чумишка съветска партизанска дивизия, начело с Анатолий М. Ворожцов. През периода 20-те – 40-те години на ХХ век, развитието на Барнаул се определя от процеса на индустриализация и колективизация. В града се заселват жители от селата и малките градове наоколо, като Барнаул придобива статут на център на селското стопанство в региона. През 1932 г. е създадена най-големият в Западен Сибир завод за нитрати. Във връзка със създаването през 1937 г. на Алтайски край, Барнаул получава статут на административен център.

По време на Втората световна война в града са настанени трайно около сто промишлени предприятия от Москва, Ленинград, Одеса, Харков и други градове, окупирани от немските войски. Те стават основа за развитието на промишлеността в града. Според някои данни, около половината от патроните, използвани от Червената армия по време на войната, са произведени в Барнаулския металообработващ завод. Следвоенните години са белязани от индустриален бум и бързо застрояване на града. По това време площта на Барнаул се увеличава повече от два пъти, а за развитие на града и изграждане на нови квартали са избрани северното и северозападно направление. През 1980 г. с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР на града е присъден Орденът на Октомврийската революция. След разпадането на Съветския съюз, във връзка с рязката промяна в политическата и икономическата среда в страната, най-големите промишлени предприятия в града се оказват на ръба на фалита. От предимно промишлен център Барнаул се преквалифицира в други области на икономиката: търговия, услуги, строителство и хранителна промишленост. Успоредно с това, остават проблемите с остарелия жилищен фонд и амортизирана пътна мрежа, която не може да се обслужва нарасналия автомобилен трафик.

Географско положение и релеф

Градът се намира в лесостепната зона на Западносибирската равнина, в североизточната част на Приобското плато, в горното течение на река Об на левия ? бряг, там където река Барнаулка се влива в Об. От север и от изток Барнаул е обграден от руслото на Об, а от юг и запад – от борови гори. Разстоянието до Москва е 3419 km. Най-близкият голям град е Новосибирск (239 km). Географските координати на града са: 53°20' с.ш., 83°46' и.д. Барнаул се намира на същата географска ширина като Хамбург, Дъблин, Ливърпул, Минск, Петропавловск-Камчатски, Samara, Магнитогорск и Едмънтън. Релефът на Барнаул се определя от Приобското плато, върху което е разположен градът, както и от долините на реките Об и Барнаулка. Абсолютната височина варира от 132 – 135 m в близост до устието на река Барнаулка до 230 – 250 m в северната част на града. В южната част на Барнаул се намира вододелът между долините на Об и Барнаулка. Склоновете на долината на река Об са доста стръмни (25 – 60 градуса, нестабилни и податливи на ерозия.

Население

Население по години

1835	1840	1856	1897	1911	1923	1931	1939
9100	9927	10 900	21 073	52 000	69 900	83 600	148 100
1956	1959	1962	1967	1973	1976	1979	1982
255 000	305 046	347 000	407 000	471 000	509 000	533 263	555 000
1986	1989	1992	1996	1999	2001	2003	2005
579 000	601 800	606 200	590 000	586 200	573 300	600 700	631 200
2007	2009	2011	2012	2013	2014	2015	2016
600 100	596 763	612 100	621 700	629 681	632 848	635 530	635 585

Климат

Барнаул е разположен в зона на континентален климат, със студена зима и топло лято. Средната годишна температура е 2.6 °C.

Климатични данни за Барнаул
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	5,3	7,4	16,4	32,3	37,4	36,6	37,9	38,3	34,0	27,4	15,3	6,3	38,3
Средни максимални температури (°C)	?10,8	?8,1	?0,6	10,1	20,1	24,3	26,3	24,3	17,7	9,2	?2,2	?8,5	8,5
Средни температури (°C)	?15,5	?13,7	?6,5	3,8	12,8	17,7	19,9	17,4	11,0	3,8	?6,3	?12,9	2,6
Средни минимални температури (°C)	?20,1	?18,7	?11,8	?1,2	6,5	11,6	14,0	11,6	5,6	?0,4	?10	?17,4	?2,5
Абсолютни минимални температури (°C)	?48,2	?42,9	?35,5	?27,6	?8,8	?1,2	2,9	0,4	?7,8	?27	?38,9	?43,7	?48,2
Средни месечни валежи (mm)	24	18	17	28	40	55	68	44	34	37	37	31	433
Източник: Погода и Климат

Икономика

В Барнаул са развити много тежки и леки промишлености. Сред водещите отрасли са химическата промишленост, нефтопреработването, машиностроенето и металургията. Градът разполага с 4 ТЕЦ. Има заводи за текстилни и хранителни стоки.

Транспорт

Градът е важен жп възел и разполага с летище.

Образование и култура

Барнаул разполага с 5 висши учебни заведения:

• Алтайски държавен университет
• Алтайски държавен технически университет
• Алтайски държавен медицински университет
• Алтайски държавен аграрен университет
• Барнаулски държавен педагогически университет

Градът е и важен културен център в региона, като тук се намират 35 библиотеки, 5 театъра и 3 музея. Има ботанически градина.

Спорт

ФК ?Динамо“ е професионален футболен клуб, основан през 1957 г. Стадионът на клуба е с капацитет 16 000 души. През 2007 г. клубът печели промоция в Руската първа дивизия. Клубът е спонсориран от Алтайския край.

Побратимени градове

• Байчен, Китай (1992)
• Сарагоса, Испания
• Флагстаф, САЩ
• Шумен, България
• Уст Каменогорск, Казахстан

Родени в Барнаул

• Алексей Смертин – футболист

Външни препратки

• Барнаулски градски портал Архив на оригинала от 2025-08-05 в Wayback Machine.
• Изгледи от Барнаул Архив на оригинала от 2025-08-05 в Wayback Machine.
• Забележителности на Барнаул (английски, руски)
• Барнаулски градски портал
• Туризъм в Алтай Архив на оригинала от 2025-08-05 в Wayback Machine.